Вашата чаша чай вероятно съдържа милиарди частици микропластмаса
Как пиете чая си? С мляко, захар и милиарди частици микропластмаса…
Множество производители замениха хартиените чаени пликчета с пластични (наричани още „ копринени “). От една страна, те са извънредно нездравословни за околната среда. От друга, ново проучване демонстрира, че отделят милиарди микропластмасови частици (с размер 100 нанометра до 5 милиметра) пластмаса с нано-размери (100 нанометра или по-малка) в чая ни.
Изследователи от Университета МакГил в Монреал вземат решение да слагат четири различни чайове в пластични торбички (които се срещат на пазара) във вода, нагрята до 85 градуса по Целзий. Самото им наличие е отстранено. Впоследствие проучват благодарение на електронен микроскоп наличието на водата и торбичките и доближават до заключението, че всяка торбичка е отделила във водата приблизително по 11.6 милиарда микропластмаса и 3.1 милиарда нанопластици.
Въпросните торбички постоянно се популяризират като „ копринени “, макар че действително са създадени от найлон и полиетилентерефталат (PET) – най-широко публикуваният термопластичен полимер от полиестерното семейство, който откриваме в бутилките за вода. Дори и чаените торбички да не са категорично избрани като „ пластични “, някои производители употребяват дребни количества пластика, с цел да заздравят фибрите и в хартиените пликчета. Изследователите считат, че чаените торбички отделят толкоз доста микропластмаса, защото PET се нагрява съвсем до точката на шупване.
Във втората част от това проучване учените излагат водни бълхи (Daphnia magna) на вода, съдържаща друга централизация на микропластмаса. Животинките не умират, само че стартират да демонстрират анатомични и поведенчески промени, които подсказват, че микропластмасата има отровен резултат върху тях.
Потенциалните ѝ резултати върху човешкото здраве са към момента незнайни. Наскоро Световната здравна организация съобщи, че микропластмасата в питейната вода евентуално няма да навреди на телата ни. Заключението им обаче е направено на „ базата на лимитираната информация, с която разполагаме “.
„ До ден сегашен не е ясно какви здравословни резултати оказва върху човешкото тяло потреблението на микропластмаса и нанопластика; съвсем смъртоносните резултати, следени в актуалното проучване (и при други организми като водорасли, планктони, риби, мишки), демонстрират, че съществува евентуален риск както за околната среда, по този начин и за човешкото здраве “, пишат откривателите.
Микропластмасата е на всички места – от дъждовната вода в Америка до арктическия сняг. Най-вероятно в храносмилателната ни система към този момент са попаднали сходни частици, даже и да не пиете сходен чай. Изследване, извършено по-рано тази година, откри, че средностатистическият американец употребява по 74 000 микропластмасови частици всяка година. Друго изследване пък доближи до заключението, че в човешките изпражнения е цялостно с микропластмаса.
Източник: Obekti.bg
Множество производители замениха хартиените чаени пликчета с пластични (наричани още „ копринени “). От една страна, те са извънредно нездравословни за околната среда. От друга, ново проучване демонстрира, че отделят милиарди микропластмасови частици (с размер 100 нанометра до 5 милиметра) пластмаса с нано-размери (100 нанометра или по-малка) в чая ни.
Изследователи от Университета МакГил в Монреал вземат решение да слагат четири различни чайове в пластични торбички (които се срещат на пазара) във вода, нагрята до 85 градуса по Целзий. Самото им наличие е отстранено. Впоследствие проучват благодарение на електронен микроскоп наличието на водата и торбичките и доближават до заключението, че всяка торбичка е отделила във водата приблизително по 11.6 милиарда микропластмаса и 3.1 милиарда нанопластици.
Въпросните торбички постоянно се популяризират като „ копринени “, макар че действително са създадени от найлон и полиетилентерефталат (PET) – най-широко публикуваният термопластичен полимер от полиестерното семейство, който откриваме в бутилките за вода. Дори и чаените торбички да не са категорично избрани като „ пластични “, някои производители употребяват дребни количества пластика, с цел да заздравят фибрите и в хартиените пликчета. Изследователите считат, че чаените торбички отделят толкоз доста микропластмаса, защото PET се нагрява съвсем до точката на шупване.
Във втората част от това проучване учените излагат водни бълхи (Daphnia magna) на вода, съдържаща друга централизация на микропластмаса. Животинките не умират, само че стартират да демонстрират анатомични и поведенчески промени, които подсказват, че микропластмасата има отровен резултат върху тях.
Потенциалните ѝ резултати върху човешкото здраве са към момента незнайни. Наскоро Световната здравна организация съобщи, че микропластмасата в питейната вода евентуално няма да навреди на телата ни. Заключението им обаче е направено на „ базата на лимитираната информация, с която разполагаме “.
„ До ден сегашен не е ясно какви здравословни резултати оказва върху човешкото тяло потреблението на микропластмаса и нанопластика; съвсем смъртоносните резултати, следени в актуалното проучване (и при други организми като водорасли, планктони, риби, мишки), демонстрират, че съществува евентуален риск както за околната среда, по този начин и за човешкото здраве “, пишат откривателите.
Микропластмасата е на всички места – от дъждовната вода в Америка до арктическия сняг. Най-вероятно в храносмилателната ни система към този момент са попаднали сходни частици, даже и да не пиете сходен чай. Изследване, извършено по-рано тази година, откри, че средностатистическият американец употребява по 74 000 микропластмасови частици всяка година. Друго изследване пък доближи до заключението, че в човешките изпражнения е цялостно с микропластмаса.
Източник: Obekti.bg
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ